Молиш ме усмивка да ти дам-
А за Теб мечтая аз.....

Молиш ме със Теб да съм-
А си все така далече...

Молиш ме приятели да бъдем-
А мисли палави изгарят сетивата ми...

Молиш ме,,,,

А Аз направо искам-
И не моля и не чакам,
Аз изисквам твойта искренност 
към Теб самия.....

И пак искам да те прегърна....
И пак искам да помилвам лицето ти...
И дълго, дълго да целувам очите ти...
И дълго, дълго да сънувам ръцете ти....

Потърси ме.

Ако искаш-
Накажи ме.
Но не бъди отново безразличен.

Намери ме.

И ако имаш сили -
                                 Остани.

Бизнесмен пристига пред офиса си, пред който преди час е взривена бомба. Всичко е отцепено, суетят се пожарникари, пълно е с полицаи, от прозорците се стеле дим. Покрай него носят на носилка окървавен охранител, който му казва:
- Шефе, стана голяма трагедия, когато гръмна, в офиса беше жена ви … почина …
- Абе майната и на жена ми, ти ми кажи за счетоводителя, къде ми е счетоводителя? 

Вие сте-
Продължете с други вицове,
Може и да не са ви по специалността.

А страданието дори не е точно мое.
Аз страдам, защото страда един много добър мой Приятел.
А той страда, защото забърка един любовен триъгълник -
Той и две девойки.
И като започна едно колебание, едно страдание ...
Наистина и двете момичета си заслужават любовта му.
Проблемът е в това, че никак не е коректно да е и с двете.
А и той не иска това.
И до тази вечер нещата се нареждаха по най-абсурдният начин.
Той се беше затворил в черупката си-
и ...
мислеше.
Днес настъпила развръзката.
Маските паднали.
Игричките свършили.
Едната сгафила- много, 
наранила Го- много...
И Той я разкарал...
Както се полага и както и аз бих го посъветвала.
Сега той ми звъни на мобилния през 5 мин. и пита какво да прави.
Аз откъде да знам.
Влюбен човек...
Какво да го правиш?
А той страда.
За Другата, за истинската, за Нея....
Покрай него и аз се замислих и застрадах....
И така ще си мине съботната вечер, Приятели,
в Страдание-
по несбъдващата се Любов....

Днес подухна ветрец и като погледнах, че идва септември, мислите ми се насочиха на юг- до онези 3600 острова на държавата Гърция.
И пак ми се приходи до там...
Усетих аромата на Тасос....
Спомних си Великден на Халкидики...
Историята на Крит...
Лукса на Санторини...
Красотата на всички останали....
Обаче-
Оказва се, на приятелите ми дестинацията Greece,
е доста омръзнала.
Приятелката ми мисли за Перу.
Приятел 1 иска да се усамотява в Родопите.
Приятел 2 ми говори само за "септември в Мармарис" /въпреки атентатите/.
Но на Мен пак си ми се ходи в Greece.
Ще ги обиколя тези островчета, ей- да знаете-
Без Атон естествено -
Около него пътувахме с корабче...
.................................................................................................
Такива едни мисли са ме споходили в тази хладничка утрин, а от календара ми намига датата 22.09 /празник- неработен ден/, 
три почивни дни = Екскурзия....

Работаааааааааааааааааа...................
И няма Усмивка или дори Намигане от Съдбата...
Еднообразна, Ежедневна Голгота....
Обаче,
В мрака на неслучващото се,
засия една искрица Надежда-
Уговорихме се с един познат/бих го нарекла дори приятел/ от сайта, с когото от доста време си споделяхме и в сайта и в ICQ-то и на mail-и,
да се срешнем на Живо - най-после....
След толкова много споделени Споделености...
Нали знаете конфуза при срещите на живо на хора от сайта?
Имам предвид конфузa, в първият миг, в мига, когато погледите се срещат,
независимо колко снимки сте си пращали и колко дълго сте си писали...

И така:
Срещата-
Отивам Аз - навреме.
Той вече е там.
веднага го познах-
мъжа от снимките си е.
И тогава Му казах:
"Искаш ли, след толкова много писане и споделяне в сайта, сега да помълчим и в мълчание да си изпием питиетата?
Да се насладим на Гледката-
Аз на Теб-
Ти на Мен?"
Той не отговори.
Усмихна се.
тази усмивка стопи леда на Очаквания, Недоверие,
Съмнения и какво ли още не...
Помълчахме си.
А дали ще продължим да си споделяме в сайта,
след тази наша мълчалива среща?
.........................................................................................
Ще ви напиша, разбира се.....

 

Бавнооооооооо си отива една ужасна работна седмица...
Ужасна, защото когато колеги са в отпуска, работният ми ден от 9 часа с обедна почивка-
стана 14 без никаква почивка.
Силиците ми стигат да се дотъркалям някак до банята и после до прекрасното креватче-
и хич не ме интересува сама ли ще си легна или някой ще ме "топли".
Дори е за предпочитане да си легна сама, за да не ме "чопли" и закача с похотливи мераци.
Обаче-
така беше до днес,
А днес е петък.
Клиентите са пощурели, 
колегите освирепели,
а шефа гледа безпомощно в "нищото" и си мечтае за морските вълнички....
И както казах-
в "шеги и закачки" петъка си се ниже...
и наближава пак заветният:
17,00 часа.
........................
Мисълта за петъчната вечер добива форма и съдържание.
Пред мен изниква конкретно лице, номера на мобилния му телефон и още някои детайли от възможната ни среща.
Това вече ми помага да изживея тези няколко оставащи минути до края на работният ден.
Адреналина ми се покачва.
Настроението добива други измерения.
Вече не усещам умора.
Искам на купонааааааааааааааааааааа.
И ще бъда!
............................
А вие? 

Уморих се да те Обичам.
Уморих се да те Желая.
Уморих се да те Жадувам.
Уморих се да те Мечтая.
              
             Уморих се!

Но идва Утро...
Ще се опитам 
да те забравя....

Нося те в ума си и в сърцето си.
С мен си на служебните ми срещи.
С мен си и на партитата в "Порно".
С мен си!
               Но къде си?

Искам мир, а не вийна...
Искам тишина...
Искам Теб, а Него - не...

Искам!
Искам пак да съм Жена-
желана и обичана...

Искам!
Но е сутрин,
И всеки бърза за някъде -
гушнал свойте проблеми...

Искам !
Да е ДЕН -
Безгрижен и Чаровен!
Ден - Усмихнат и Лежерен.

Искам!
Да си почина малко.
От страсти и от хора.

Искам!
Пак Теб и с Теб...
Искам ТЕ !!!

Hi Приятелю,
Да,
Чувствата са нещо прекрасно!!!
Особено- Споделените...
И мислите за тях.
И ласките.
И спомена...
Изобщо има ли нещо по-по от чувствата?
Дори и с пари не можем да си ги "напазаруваме",
ако те, самите не решат да се родят в ума и сърцето ни.....
Поздрави С.

Вървях си по пътя, но бях заблуден
ангел падна, всели се във мен
не ме попита, без жал ме обгърна
черната ми душа в дявол го превърна.
Tръгнах към ада ,Хадес ни зовеше
ангелът се изплаши,разтвори крила и политна
в душата ми остана, печата на звяра.
Сатаната ме прегърна в душата ми бръкна
спомените ми отне, любовта ми погуби,
и чуствата ми тръгна да граби,
Останал спомен за устните й плътни
за лицето й нежно,за ласките последни
и споменът за любовта й го докосна.
Сатаната в сърцето, ръката си дръпна
душата ми върна и през вратите на ада
прекрачих злокобно останал без гордост.
Обрече ме във самота любовта си да дарявам
в сърцата на хората да я оставям
без злоба да се скитам и да търся
половината от мен, скрита някъде във плен.

И сега прокуден се скитам ...