Ти си Тони - Бонбони.
Аз съм твоето Слънце.
Ти си Тони от Марс.
Аз Жена от Венера.

Ти ме обичаше истински.
Аз постоянно те желая.
Ти си моята истина.
Аз - твоята омая.

И така завладяни
и искренни-
търсиме своето Щастие.
Ти-
в орбитата на чувствата.
Аз в разума и душата.

Да си поговорим за "Бисерите" в короната на Живота...
И дали на 20, 30, 40, 50 и т.н. се харесват различни "бисери" и "диаманти" ?
Дали тези "бисери" и "диаманти" заслужават Цената, която "плащаме" за тях?
Дали ще ни простят наранените хора, край нас,
"бисерно-диамантеното" ни заслепяване?
А вие търсите ли вашите "бисери" и "диаманти"?
А намирате ли ги?
За имената няма да ви питам.............

Да си напиша аз любимите на фена- ЛЕВСКАР,
Максими:

1. Хем сме най-Красиви,
хем сме най  - Добри !"

2. И да паднем и да бием-
пак ще се напием........

Да пожелаем успех на момчетата на "Ноу Камп".
Бог да ги пази и духът на Гунди да е с тях.
А относно топката- те си го могат.
Относно Духа - те си го имат.
Относно Обичта към България- Те я носят в сърцата си.
И се надявам, че прибавена към Нея и обичта и подкрепата на феновете, ще им даде Сила,
да се справят наистина добре с това Предизвикателство...

Имаше някога книга с такова име.
Сега се сетих за нея.
Днес е понеделник- знам че знаете...
Но това, което не знаете е,
че има понеделници /и не само - има дни/,  които не се издържат.
И се питам какво още би могло да се случи, 
а се оказва че могло и още...
Няма да изпадам в детайли относно "гадостите",
които днес Съдбата ми сервира...
Ще премълча и безумният разговор, който проведох със синът ми /едно прекрасно дете/.
След третия безумен разговор с незаслужено обиден от мен човек,
седнах пред компа и се вторачих в часовника на екранчето-
кога ще стане 12.00???????????????/
И докато медитирах, втренчена в часовника, и се разхождах с мишката тук и там, отваряйки майл след майл -
пак изненада.
И пак лоша- уви.
То Лошотията не била дислоцирана само на територията на БГ.
Оказа се пипалата й стигнали и Spain i USA.
Отворих едни тъжни майл-и от милите си приятели и близки хора.
И се запитах-
Какъв е този днешен ден?
А после се замислих каква съм глезла, всъшност.
И какви бели кахъри са проблемите ни.
Замислих се за онези хора, които преди 5 години загубиха близките си в атентата,
и разбрах че моят понеделник всъшност си е един най-обикновен ден.
..................................................................
Усмивка за Вторника....

Молиш ме усмивка да ти дам-
А за Теб мечтая аз.....

Молиш ме със Теб да съм-
А си все така далече...

Молиш ме приятели да бъдем-
А мисли палави изгарят сетивата ми...

Молиш ме,,,,

А Аз направо искам-
И не моля и не чакам,
Аз изисквам твойта искренност 
към Теб самия.....

И пак искам да те прегърна....
И пак искам да помилвам лицето ти...
И дълго, дълго да целувам очите ти...
И дълго, дълго да сънувам ръцете ти....

Потърси ме.

Ако искаш-
Накажи ме.
Но не бъди отново безразличен.

Намери ме.

И ако имаш сили -
                                 Остани.

Бизнесмен пристига пред офиса си, пред който преди час е взривена бомба. Всичко е отцепено, суетят се пожарникари, пълно е с полицаи, от прозорците се стеле дим. Покрай него носят на носилка окървавен охранител, който му казва:
- Шефе, стана голяма трагедия, когато гръмна, в офиса беше жена ви … почина …
- Абе майната и на жена ми, ти ми кажи за счетоводителя, къде ми е счетоводителя? 

Вие сте-
Продължете с други вицове,
Може и да не са ви по специалността.

А страданието дори не е точно мое.
Аз страдам, защото страда един много добър мой Приятел.
А той страда, защото забърка един любовен триъгълник -
Той и две девойки.
И като започна едно колебание, едно страдание ...
Наистина и двете момичета си заслужават любовта му.
Проблемът е в това, че никак не е коректно да е и с двете.
А и той не иска това.
И до тази вечер нещата се нареждаха по най-абсурдният начин.
Той се беше затворил в черупката си-
и ...
мислеше.
Днес настъпила развръзката.
Маските паднали.
Игричките свършили.
Едната сгафила- много, 
наранила Го- много...
И Той я разкарал...
Както се полага и както и аз бих го посъветвала.
Сега той ми звъни на мобилния през 5 мин. и пита какво да прави.
Аз откъде да знам.
Влюбен човек...
Какво да го правиш?
А той страда.
За Другата, за истинската, за Нея....
Покрай него и аз се замислих и застрадах....
И така ще си мине съботната вечер, Приятели,
в Страдание-
по несбъдващата се Любов....