Пак РОДОПИТЕ -
Познайте кой язовир е това:

Спомените понякога са толкова натрапчиви и обсебващи.
Въпреки отделеното им време, отново и отново се явяват непоканени в мислите ни.
Един такъв нахален спомен не ме оставя тези дни /и нощи/.
Започна с явяването на един Мъж в съня ми само за миг, 
а остана в мислите ми. 
Спомена...
Този Мъж беше добър човек.
Но се разделихме при много лоши обстоятелства.
Понякога и така се случва.
Двама добри човека се оказват на "неподходящото място по неподходящо време".
И се нараняват, уви.
Въпреки онова, което се случи тогава, не съм останала с лош спомен за този Мъж.
Имаше толкова непочтенност в цялата ситуация,
че сега се чудя, защо ли сме се наранявали така...
Защо не се замислихме че е най-добре това да свърши.
И то свърши...
Преди няколко години.
Преди няколко нощи обаче, този Мъж се яви в съня ми.
Тогава се замислих за него и и всичко свързано с него.
Изкушавам се да му се обадя и да му обясня толкова много детайли, свързани с онази "бъркотия" -
но нещо ме спира.
И то е, мисълта, дали след този разговор Мъжа няма да поиска да се завърне в живота ми отново.
Какво ще го правя?
Дали не е по-добре нещата да си останат такива, 
каквито са?
Той няма да научи защо се е "случило точно така".
Аз няма да ангажирам живота си с излишни завръщания на....
сънуван приятел.

Проблемите, неразбориите и конфликтите започнаха някъде около м. 12.2006г. Работата стана почти двойно. Управителите на фирмата ни, поне демонстрираха усилие да намерят още служители, но........
От тези, които се явиха, уви, не се одобри и назначи никой.
Продължихме в стария състав, но с допълнителни задължения. След 01,01,2007 г. работата се увеличи още, но ние вече нямахме време да мислим за това, улисани в ангажимента да свършим това, за което ни се плаща.
Днес се замислих как този факт се отрази на колегиалните отношения, приятелските връзки и самата работа.
Не бих искала да обобщавам.
Ще напиша само за мен.
Опитвам се да събера разпилените парчетата професионализъм. 
Спокойно, не става дума за професионални грешки, а за пропуснато професионално усъвършенстване /липса на време/ .
Съсипани колегиални добри взаимоотношения, които сега постепенно се опитваме да поправим някак.
За приятелските връзки, дори не ми се говори.
И все пак оставам оптимист...........

............................. вмъквам цитат от в-к Стандарт /22,02,2007/,
в пояснение на предишен мой постинг  и дискусии из блогове на други хора -

................При приемането на решения и как да се действа хората и фирмите се водят не от обективната реалност, а от своите представи за нея. Проблемът на една част от българския бизнес е, че, влизайки в ЕС, са необходими нови представи, които да са
правилно адаптирани към новите реалности
ЕС не е СИВ, където правилата бяха ясно изписани. ЕС би могъл да се разглежда и като клуб по интереси, където има "писани" и "неписани" правила. Преработването на представите на българския бизнес е от жизненоважно значение. Само така ще може да се движи безаварийно и по-бързо по променящата се територия. Правилният стратегически PR и точно подбраната мисия са гаранция за ефикасно пътуване по пътищата на Европа. Днес във фирмите се сблъскват по-ниските нива - битово и конкретно мислене, и високите нива -стратегическо и мирогледно мислене. Смесването на нивата води до комични или трагични ситуации и пълно неразбиране между хората. Ако в дадена компания се очертава криза, то тя е в резултат на некачествена представа, която не може да се адаптира към бързо променящата се територия.
Като пример може да се даде масовото разбиране за "предназначението" на компанията - "печелене на пари". Ако компанията има такава мисия, специално изработена или сложила се по този начин във времето, то без особени трудности можем да прогнозираме проблемите, с които ще се сблъска тази фирма: ниска ефективност при тази ситуация на пазара, където е започнала неценовата конкуренция. В България все още преобладава "синдромът на цифровата култура". Цифровата култура
оперира само с цифри
т. е. с пари. Проблемът е, че когато всичко се редуцира до цифри, и цифрите също се разпадат след време.
Компания, която има формулирана мисия - "печелене на пари", в преходен период трудно ще се задържи на повърхността. Тя има ниска "аварийна устойчивост", която е доста опасна в условията на променящата се българска бизнес среда след влизането ни в ЕС.
През последните няколко години центърът за управление на репутацията на българския крупен бизнес се плъзга към Лондон. Самият обем на британския пазар на PR услугите плътно се доближи до показателите на американския си конкурент. Лондон съвсем спокойно може да се нарече световна PR столица. Все пак трябва да се отчита, че правилните слова, които изричат компаниите, трябва да се подкрепят и с правилни дела. Работата с чужди инвеститори и партньори предполага като най-важна характеристика прозрачността на бизнеса, в който липсата на информация поражда недоверие. За стратегическия PR търсещ репутация в чужбина са необходими не само прости PR акции, а да се внедряват принципите на корпоративната прозрачност, деловата етика и качественото корпоративно управление. От Лондон идват и явно ще продължат да идват сигналите, които при грамотно четене ще помогнат на българския бизнес елит да коригира творчески представите си за усвояването на новата територия, която включва и националната такава. ...................................

Снощи казах на синът ми  по конкретен повод:
"Ти си наистина добър син".
За разлика от мен.
Защото аз не съм добра дъщеря.
Не ми го е казала мама.
Така преценявам самата аз.
Замислих се, колко аз, като майка, 
имам правото да мисля,
че съм допринесла за това, 
синът ми да стане добър Човек.
Стръкче цвете поднесено от него
винаги ми е носело такава емоция,
каквато никой марков букет,
поднесен от кой да е мъж.
А що се отнася до оспорваният празник на 
жената, майката, колежката ....
Моят отговор като жена, майка и колежка е-
винаги можем да намерим повод 
да "обърнем по едно" с колегите.
Обичайте децата си и по често им го казвайте,
а не само доказвайте.

Толкова отдавна си мисля да споделя това с вас.
И да не си помислите че ще напиша сега тук някакви велики истини?!
А и след това провокативно заглавие.
Ами !
Дори няма да поставя този постинг в тема "Бизнес".
Тук си му е добре, защото всичко което ще споделя е мое мнение по темата, пречупено през личната ми ценностна система и морал.
Провокирана бях от няколко споделяния по темата  в блога.
Елементарното - има добри и лоши работодатели, както и такива служители.
Да, ма - не.
Според мен нещата опират до мотивацията, елементарното възпитание, коректността и зачитането на
достойнството на другия.
Това важи както за работодатели, така и за работници.
И сега няколко думи за разликата между Бг и чуждия работодател.
Според мен.
И двамата имат за цел постигане на максимално добър финансов резултат.
Дотук с приликите.
Разликите - безброй.
Като започнем с дребнавостта, манталитета и безпардонността на Бг работодател.
И продължим с начина по който се търси работник за съответна позиция- критериите...
Дребните хитрини- на каква заплата ще се осигурява, и за каква реално ще работи.
По колко часа. С колко дни платен годишен отпуск.
Тук някъде и работещите в "сивата" икономика са поставени при почти еднакви условия с другите /уж редовни работници от "бялата" икономика/.
И най-болезненият въпрос и за работодател и за работник, според мен.
Колко часа точно е работният ден-
1. Според трудовия договор.
2. Според това колко несвършена работа за деня е останала.
3. Според това, че се налага да висиш, 
за да те забележи и оцени шефа.
4. Защото на шефа не му се прибира при жената и децата в къщи, а до срещата с любовницата има 2-3 часа.
/Защо да не ги изкара в офиса?/
Обаче тези 2-3 часа ест. са след края на работното време.
И ако продължа списъка няма да ви стигне нощта да ми изчетете постинга.
А още не съм повдигнала темата за заплащането.
За болнични въобще не се налага да споменаваме, 
защото не ни се полага да боледуваме /няма кой друг да ни свърши работата по време на болничния/.
Синдикати в Бг отдавна не съществуват реално- така че не очаквайте и някой да ви защити.
Колегата ти гледа само как да те...,
за да ти седне на мястото, евентуално,
и за да се хареса на Шефа.
За условията на труд-мн. спорна и оспорвана тема.
И спирам до тук.
Важното е Вие да направите разликата и разпознаете отличителните черти на Бг началник, които никога не можете да сбъркате- пак според мен.
То вярно че и Америка си има времето на сухия режим и
гангстерите -
обаче това е било преди близо 2 века....
Все пак.