с писането на сериозни неща.
И на неща, свързани с настоящата ми работа.
И на мен, като на други в блога, се налага да приключа с този блог и 
с  charovnabg, за мое най голямо съжаление...
Но оставам тук с нов ник - Marty.
Ще го регистрирам след малко.
Там - нищо сериозно и фирмено...
Само от "категория" забавления ....
До скоро !
 

Дата на раждане - 09.09.1960.
Място на раждане - Лондон, Англия.

"Два хитови филма наведнъж?! Това не може да се случва с мен”, заяви  Хю след оглушителния успех на филмите "Ноттинг-Хилл" и "Мики Синьото око". „Кариерата ми може да се сравни с лондонските автобуси: стоиш на спирката и си чакаш… За четири часа не идва нито един. След това изведнъж пристигат наведнъж двайсет".

Много жени са в състояние да изгубят ума си по привидно неуверения британец и смятат, че той е толкова мил, че може да му се прости всичко. 


И ТЯ -






ОХ .......................
А ЛОНДОН Е ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ

пак една  сериозна тема  ме притеснява от няколко дни и не мога да не я споделя с вас.
Пак е за БГ работодатели.
Защо са такива неблагодарници тези хора?
Защо са толкова скучни?
Айде тези неща са си тяхна работа,
обаче,
Защо НЕ умеят да се РАДВАТ?
На добри финансови  резултати и качествените си служители?
Вижте ги - едни умислени, съсредоточени, мрачни, сериозни -
ще се нахилят или отпуснат някъде след 3/третата/ водка и то голяма/. 
Това за Thomas не важи. Той е готин
 /според това което пише/, иначе може и той да е някой сърдитко /знам ли/.
Аз разбирам, че Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Разбирам постоянният им стремеж към съвършенство.
Но, скъпи наши работодатели,
Живота не е само успех-работа-успех прим.
Живота е и красота, емоция, любов, секс, деца, семайство.
Едни ей такива дребни ама истински неща.
Зарадвайте им се.
Тях с пари няма как да си купите /колкото и много да имате/.
Повярвайте ми.

Стига сериозни теми в моя блог.
Днес темата е ФЛИРТ.
Какво ще споделите по темата?
Моето мнение - в снимки:


мислите -


реалностите -


ФЛИРТА  -


..................


ЗАРАДИ РЕЗУЛТАТ СИ СТРУАШЕ- НАЛИ?


ЗАРАДИ ТЕЗИ УСМИВКИ Е ВСИЧКО, НАЛИ?

Повода да напиша това е напълно случаен.
Днес, както си седях на дивана в хола и натисках копчето на дистанционното на телевизора, без да поглеждам екрана, ненадейно чух да пее по някаква програма Илия Луков.
Не слушам такава музика, но ритъма, дочут за миг,
ме изпрати в спомена ми за Великден 2006 г.
На Великден 2006 г и няколкото дни около него бяхме в Аспровалта, Гърция. Там и ходихме на черква в нощта на Великден. Там слушахме цялата служба, а след нея пихме и пяхме из нощните заведения на Аспровалта,
какъвто е обичаят там.
Носехме си наши свещички, боядисани яйца и козунак.
Обаче не усетих празника така, както в Българска черква.
Гърците го празнуват много шумно, с много ядене и пиене дни наред.
В тази нощ за мен имаше много тъга и мисъл за нашите сънародници, дошли на гурбет в Гърция, които са в техните църкви и ядат техния козунак и печени агнета /на другия ден/.
Знам /казвали са ми/ как им присяда...
Казвали са ми и за най-дългото българско хоро в Солун.
И как именно там с песните на Илия Луков са се почувствали по-близо до родната земя /поне за малко/.
Днес аз мисля за тях и им изпращам най-добри мисли и кураж да издържат там колкото е необходимо.
Защото ние тук може да си пишем какво ли не за България, но тяхната носталгия е много болезнена, повярвайте ми. Те не са заминали там от добро, но пак мислят за тук- за Родината, за роднините, за приятелите,