И пак си сам и тъжен -
а е Есен-
студена, тъмна, нежелана..........

И да
мислиш.............
така е още по-
объркващо-
болезнено,
ненужно.

Защо?
Защо не можеш да повярваш-
във Любовта,
и в Чувството
и в Чудото?
Защо?

Защо не прочетеш 
Живота и
Радостта и
Оптимизма
в очите на нашите деца?
............................................................


                                           с обич за Теб...........

1. "Какво се казва, ако хиляда банкери   
     бъдат  опечени живи-
     Добро начало!"

2. "Да използваш парите, 
      е единственото предимство на това,
      да ги имаш."
                                         Франклин

3. "Смисълът на Знанието, 
     е да го използваш,
     щом го имаш."
                                         Конфуции

4. "Скуката убива страстта,
      но Играта е смърт за скуката."

5. "Броят на Идеите, които вашият мозък може да  създаде, е по-голям от броя на атомите в  познатата ни Вселена."

6. "Бранете Свободата от всяко насилие,
      откъдето и да идва то-
      От Меч, Мисъл или Слово,
      дори от Обич,
      когато е."

Като седесар съм в ужас от избора, 
който ми остана за тази неделя.
Най-лесно е да отида за "гъби" пак,
обаче-
така няма да изразя никаква гражданска позиция.
Току що в новините съобщиха, че г-н Първанов щял да спечели с огромно мнозинство.
Генерал Бойко Борисов, в един сутрешен блок, говореше за страхотни нарушения в турските райони с тези прозрачни урнички и начин на сгъване на  бюлетинките.
Баси, нагласената ни съдба -
за 5 години напред.
Баси, безизходицата-
да няма полезен ход.
Освен да поработя здраво и в събота и в неделя,
не се сещам за нищо по-умно.
А който го е докарал до "купон"-
няма лошо-
Карибите, Бахамите и Маями са -
Ваши!
Ето как, общувайки си с вас, скъпи съблогъри,
успях да взема решение.
А дали да не задраскам цялата бюлетинка?
Ох, пак колебания и мислене.............

В събота и неделя се разходихме пак до Родопите.
Знаете, тази планина ми е слабост.
Като "изпушим" през седмицата- 
бягаме нататък "да подишаме чист въздух".
В събота отидохме до Кръстова гора -
на паркинга пълно със софийски коли и 
няколко пловдивски.
В неделя - на Чудните мостове.
По пътя има ресторант с пържена пъстърва - и на паркинга на Чудните мостове и в ресторанта- "фуул" софийски коли.
Така видях да "гласуват" софиянци из Родопите -
а изборната активност, чувам, била 30%.
No comment.
 

Една есенна тъга ме е налегнала,
а и не само мен,
за жалост.
Опитах се да поразпусна през weekenda
с умни приятели далеч от София.
Резултатът - очакван, предвиден....
Изненадата- 
къде е Изненадата?
Питам- риторично, 
защото знам отговора.

Мен лично това ежедневие -
стремежът към перманентно доказване в работата,
пред семейството, пред приятелите-
ме уморява.
А малко останаха нещата в този живот, 
които наистина ме зареждат позитивно.
Добре е, че дори и малко -
Тях все още ги има.
..........................................
А при вас как е с Есента?
И есенните настроения?
И есенната Меланхолия?
.......................................................
Или може би,
нямате време за такива размисли?!?

"Когато има Желание-
Винаги има Начин."

Раздавам аз едни съвети на приятелки и приятели.
И не се съобразявам с факта, че отстрани е много лесно.
Драмата на чувствата, започващата влюбеност, отчайващата нужда от по-дълго общуване, ласки, секс....
А после единият- по-слабият, естествено, изплашвайки се да не бъде наранен, се отдръпва, затваря се, отблъсква.
А болката в този миг е и за двамата.
Защо, бе хора?
Защо да не се обичаме всеотдайно, без остатък, без тънки сметки и очаквани резултати?
Защо да не бъдем Себе си, а не да се правим на Нея/Него?

"Когато има Любов,
Всичко е възможно."

Едно малко, палаво чорбарче,
се "заигра" със истинско левскарче.
И така-
унесени в "играта",
в пасове и корнери и дузпи,
двамата изпуснаха "шегата".
Надиграваха се с думи, с аргументи,
после имаше и удари-непозволени.
Малко екшън,
малко комплименти,
и естествено -
желаната победа.
.............................................
Свечерява се.
Смрачава се.
И тихо, много тихо
някой се опитва да избяга
от резултата на терена.

Ти си Тони - Бонбони.
Аз съм твоето Слънце.
Ти си Тони от Марс.
Аз Жена от Венера.

Ти ме обичаше истински.
Аз постоянно те желая.
Ти си моята истина.
Аз - твоята омая.

И така завладяни
и искренни-
търсиме своето Щастие.
Ти-
в орбитата на чувствата.
Аз в разума и душата.

Да си поговорим за "Бисерите" в короната на Живота...
И дали на 20, 30, 40, 50 и т.н. се харесват различни "бисери" и "диаманти" ?
Дали тези "бисери" и "диаманти" заслужават Цената, която "плащаме" за тях?
Дали ще ни простят наранените хора, край нас,
"бисерно-диамантеното" ни заслепяване?
А вие търсите ли вашите "бисери" и "диаманти"?
А намирате ли ги?
За имената няма да ви питам.............

Да си напиша аз любимите на фена- ЛЕВСКАР,
Максими:

1. Хем сме най-Красиви,
хем сме най  - Добри !"

2. И да паднем и да бием-
пак ще се напием........

Да пожелаем успех на момчетата на "Ноу Камп".
Бог да ги пази и духът на Гунди да е с тях.
А относно топката- те си го могат.
Относно Духа - те си го имат.
Относно Обичта към България- Те я носят в сърцата си.
И се надявам, че прибавена към Нея и обичта и подкрепата на феновете, ще им даде Сила,
да се справят наистина добре с това Предизвикателство...

Имаше някога книга с такова име.
Сега се сетих за нея.
Днес е понеделник- знам че знаете...
Но това, което не знаете е,
че има понеделници /и не само - има дни/,  които не се издържат.
И се питам какво още би могло да се случи, 
а се оказва че могло и още...
Няма да изпадам в детайли относно "гадостите",
които днес Съдбата ми сервира...
Ще премълча и безумният разговор, който проведох със синът ми /едно прекрасно дете/.
След третия безумен разговор с незаслужено обиден от мен човек,
седнах пред компа и се вторачих в часовника на екранчето-
кога ще стане 12.00???????????????/
И докато медитирах, втренчена в часовника, и се разхождах с мишката тук и там, отваряйки майл след майл -
пак изненада.
И пак лоша- уви.
То Лошотията не била дислоцирана само на територията на БГ.
Оказа се пипалата й стигнали и Spain i USA.
Отворих едни тъжни майл-и от милите си приятели и близки хора.
И се запитах-
Какъв е този днешен ден?
А после се замислих каква съм глезла, всъшност.
И какви бели кахъри са проблемите ни.
Замислих се за онези хора, които преди 5 години загубиха близките си в атентата,
и разбрах че моят понеделник всъшност си е един най-обикновен ден.
..................................................................
Усмивка за Вторника....