Като седесар съм в ужас от избора, 
който ми остана за тази неделя.
Най-лесно е да отида за "гъби" пак,
обаче-
така няма да изразя никаква гражданска позиция.
Току що в новините съобщиха, че г-н Първанов щял да спечели с огромно мнозинство.
Генерал Бойко Борисов, в един сутрешен блок, говореше за страхотни нарушения в турските райони с тези прозрачни урнички и начин на сгъване на  бюлетинките.
Баси, нагласената ни съдба -
за 5 години напред.
Баси, безизходицата-
да няма полезен ход.
Освен да поработя здраво и в събота и в неделя,
не се сещам за нищо по-умно.
А който го е докарал до "купон"-
няма лошо-
Карибите, Бахамите и Маями са -
Ваши!
Ето как, общувайки си с вас, скъпи съблогъри,
успях да взема решение.
А дали да не задраскам цялата бюлетинка?
Ох, пак колебания и мислене.............

В събота и неделя се разходихме пак до Родопите.
Знаете, тази планина ми е слабост.
Като "изпушим" през седмицата- 
бягаме нататък "да подишаме чист въздух".
В събота отидохме до Кръстова гора -
на паркинга пълно със софийски коли и 
няколко пловдивски.
В неделя - на Чудните мостове.
По пътя има ресторант с пържена пъстърва - и на паркинга на Чудните мостове и в ресторанта- "фуул" софийски коли.
Така видях да "гласуват" софиянци из Родопите -
а изборната активност, чувам, била 30%.
No comment.
 

Една есенна тъга ме е налегнала,
а и не само мен,
за жалост.
Опитах се да поразпусна през weekenda
с умни приятели далеч от София.
Резултатът - очакван, предвиден....
Изненадата- 
къде е Изненадата?
Питам- риторично, 
защото знам отговора.

Мен лично това ежедневие -
стремежът към перманентно доказване в работата,
пред семейството, пред приятелите-
ме уморява.
А малко останаха нещата в този живот, 
които наистина ме зареждат позитивно.
Добре е, че дори и малко -
Тях все още ги има.
..........................................
А при вас как е с Есента?
И есенните настроения?
И есенната Меланхолия?
.......................................................
Или може би,
нямате време за такива размисли?!?

"Когато има Желание-
Винаги има Начин."

Раздавам аз едни съвети на приятелки и приятели.
И не се съобразявам с факта, че отстрани е много лесно.
Драмата на чувствата, започващата влюбеност, отчайващата нужда от по-дълго общуване, ласки, секс....
А после единият- по-слабият, естествено, изплашвайки се да не бъде наранен, се отдръпва, затваря се, отблъсква.
А болката в този миг е и за двамата.
Защо, бе хора?
Защо да не се обичаме всеотдайно, без остатък, без тънки сметки и очаквани резултати?
Защо да не бъдем Себе си, а не да се правим на Нея/Него?

"Когато има Любов,
Всичко е възможно."

Едно малко, палаво чорбарче,
се "заигра" със истинско левскарче.
И така-
унесени в "играта",
в пасове и корнери и дузпи,
двамата изпуснаха "шегата".
Надиграваха се с думи, с аргументи,
после имаше и удари-непозволени.
Малко екшън,
малко комплименти,
и естествено -
желаната победа.
.............................................
Свечерява се.
Смрачава се.
И тихо, много тихо
някой се опитва да избяга
от резултата на терена.