Работаааааааааааааааааа...................
И няма Усмивка или дори Намигане от Съдбата...
Еднообразна, Ежедневна Голгота....
Обаче,
В мрака на неслучващото се,
засия една искрица Надежда-
Уговорихме се с един познат/бих го нарекла дори приятел/ от сайта, с когото от доста време си споделяхме и в сайта и в ICQ-то и на mail-и,
да се срешнем на Живо - най-после....
След толкова много споделени Споделености...
Нали знаете конфуза при срещите на живо на хора от сайта?
Имам предвид конфузa, в първият миг, в мига, когато погледите се срещат,
независимо колко снимки сте си пращали и колко дълго сте си писали...

И така:
Срещата-
Отивам Аз - навреме.
Той вече е там.
веднага го познах-
мъжа от снимките си е.
И тогава Му казах:
"Искаш ли, след толкова много писане и споделяне в сайта, сега да помълчим и в мълчание да си изпием питиетата?
Да се насладим на Гледката-
Аз на Теб-
Ти на Мен?"
Той не отговори.
Усмихна се.
тази усмивка стопи леда на Очаквания, Недоверие,
Съмнения и какво ли още не...
Помълчахме си.
А дали ще продължим да си споделяме в сайта,
след тази наша мълчалива среща?
.........................................................................................
Ще ви напиша, разбира се.....