Повода да напиша това е напълно случаен.
Днес, както си седях на дивана в хола и натисках копчето на дистанционното на телевизора, без да поглеждам екрана, ненадейно чух да пее по някаква програма Илия Луков.
Не слушам такава музика, но ритъма, дочут за миг,
ме изпрати в спомена ми за Великден 2006 г.
На Великден 2006 г и няколкото дни около него бяхме в Аспровалта, Гърция. Там и ходихме на черква в нощта на Великден. Там слушахме цялата служба, а след нея пихме и пяхме из нощните заведения на Аспровалта,
какъвто е обичаят там.
Носехме си наши свещички, боядисани яйца и козунак.
Обаче не усетих празника така, както в Българска черква.
Гърците го празнуват много шумно, с много ядене и пиене дни наред.
В тази нощ за мен имаше много тъга и мисъл за нашите сънародници, дошли на гурбет в Гърция, които са в техните църкви и ядат техния козунак и печени агнета /на другия ден/.
Знам /казвали са ми/ как им присяда...
Казвали са ми и за най-дългото българско хоро в Солун.
И как именно там с песните на Илия Луков са се почувствали по-близо до родната земя /поне за малко/.
Днес аз мисля за тях и им изпращам най-добри мисли и кураж да издържат там колкото е необходимо.
Защото ние тук може да си пишем какво ли не за България, но тяхната носталгия е много болезнена, повярвайте ми. Те не са заминали там от добро, но пак мислят за тук- за Родината, за роднините, за приятелите,