Спомените понякога са толкова натрапчиви и обсебващи.
Въпреки отделеното им време, отново и отново се явяват непоканени в мислите ни.
Един такъв нахален спомен не ме оставя тези дни /и нощи/.
Започна с явяването на един Мъж в съня ми само за миг, 
а остана в мислите ми. 
Спомена...
Този Мъж беше добър човек.
Но се разделихме при много лоши обстоятелства.
Понякога и така се случва.
Двама добри човека се оказват на "неподходящото място по неподходящо време".
И се нараняват, уви.
Въпреки онова, което се случи тогава, не съм останала с лош спомен за този Мъж.
Имаше толкова непочтенност в цялата ситуация,
че сега се чудя, защо ли сме се наранявали така...
Защо не се замислихме че е най-добре това да свърши.
И то свърши...
Преди няколко години.
Преди няколко нощи обаче, този Мъж се яви в съня ми.
Тогава се замислих за него и и всичко свързано с него.
Изкушавам се да му се обадя и да му обясня толкова много детайли, свързани с онази "бъркотия" -
но нещо ме спира.
И то е, мисълта, дали след този разговор Мъжа няма да поиска да се завърне в живота ми отново.
Какво ще го правя?
Дали не е по-добре нещата да си останат такива, 
каквито са?
Той няма да научи защо се е "случило точно така".
Аз няма да ангажирам живота си с излишни завръщания на....
сънуван приятел.

в повечето случаи отварянето на отдавна заключени врати е грешка. успех, само не го мисли дълго

И аз мисля, че "отваряне на заключена врата" е грешка, но споделих тук с очакване някой да потвърди това.
Ти го направи.
Благодаря !

и измислих, че сигурно е много удобно да оставиш някой с болката му, но ти да си добре.