Проблемите, неразбориите и конфликтите започнаха някъде около м. 12.2006г. Работата стана почти двойно. Управителите на фирмата ни, поне демонстрираха усилие да намерят още служители, но........
От тези, които се явиха, уви, не се одобри и назначи никой.
Продължихме в стария състав, но с допълнителни задължения. След 01,01,2007 г. работата се увеличи още, но ние вече нямахме време да мислим за това, улисани в ангажимента да свършим това, за което ни се плаща.
Днес се замислих как този факт се отрази на колегиалните отношения, приятелските връзки и самата работа.
Не бих искала да обобщавам.
Ще напиша само за мен.
Опитвам се да събера разпилените парчетата професионализъм. 
Спокойно, не става дума за професионални грешки, а за пропуснато професионално усъвършенстване /липса на време/ .
Съсипани колегиални добри взаимоотношения, които сега постепенно се опитваме да поправим някак.
За приятелските връзки, дори не ми се говори.
И все пак оставам оптимист...........