И пак си сам и тъжен -
а е Есен-
студена, тъмна, нежелана..........

И да
мислиш.............
така е още по-
объркващо-
болезнено,
ненужно.

Защо?
Защо не можеш да повярваш-
във Любовта,
и в Чувството
и в Чудото?
Защо?

Защо не прочетеш 
Живота и
Радостта и
Оптимизма
в очите на нашите деца?
............................................................


                                           с обич за Теб...........

....!!!!!!