............................. вмъквам цитат от в-к Стандарт /22,02,2007/,
в пояснение на предишен мой постинг  и дискусии из блогове на други хора -

................При приемането на решения и как да се действа хората и фирмите се водят не от обективната реалност, а от своите представи за нея. Проблемът на една част от българския бизнес е, че, влизайки в ЕС, са необходими нови представи, които да са
правилно адаптирани към новите реалности
ЕС не е СИВ, където правилата бяха ясно изписани. ЕС би могъл да се разглежда и като клуб по интереси, където има "писани" и "неписани" правила. Преработването на представите на българския бизнес е от жизненоважно значение. Само така ще може да се движи безаварийно и по-бързо по променящата се територия. Правилният стратегически PR и точно подбраната мисия са гаранция за ефикасно пътуване по пътищата на Европа. Днес във фирмите се сблъскват по-ниските нива - битово и конкретно мислене, и високите нива -стратегическо и мирогледно мислене. Смесването на нивата води до комични или трагични ситуации и пълно неразбиране между хората. Ако в дадена компания се очертава криза, то тя е в резултат на некачествена представа, която не може да се адаптира към бързо променящата се територия.
Като пример може да се даде масовото разбиране за "предназначението" на компанията - "печелене на пари". Ако компанията има такава мисия, специално изработена или сложила се по този начин във времето, то без особени трудности можем да прогнозираме проблемите, с които ще се сблъска тази фирма: ниска ефективност при тази ситуация на пазара, където е започнала неценовата конкуренция. В България все още преобладава "синдромът на цифровата култура". Цифровата култура
оперира само с цифри
т. е. с пари. Проблемът е, че когато всичко се редуцира до цифри, и цифрите също се разпадат след време.
Компания, която има формулирана мисия - "печелене на пари", в преходен период трудно ще се задържи на повърхността. Тя има ниска "аварийна устойчивост", която е доста опасна в условията на променящата се българска бизнес среда след влизането ни в ЕС.
През последните няколко години центърът за управление на репутацията на българския крупен бизнес се плъзга към Лондон. Самият обем на британския пазар на PR услугите плътно се доближи до показателите на американския си конкурент. Лондон съвсем спокойно може да се нарече световна PR столица. Все пак трябва да се отчита, че правилните слова, които изричат компаниите, трябва да се подкрепят и с правилни дела. Работата с чужди инвеститори и партньори предполага като най-важна характеристика прозрачността на бизнеса, в който липсата на информация поражда недоверие. За стратегическия PR търсещ репутация в чужбина са необходими не само прости PR акции, а да се внедряват принципите на корпоративната прозрачност, деловата етика и качественото корпоративно управление. От Лондон идват и явно ще продължат да идват сигналите, които при грамотно четене ще помогнат на българския бизнес елит да коригира творчески представите си за усвояването на новата територия, която включва и националната такава. ...................................